Банките от топ пет на българския пазар, т.е. системно важните кредитори, спазват в значителна степен регулаторните изисквания за ESG, или стандартите за екологично, социално и корпоративно управление.
Това са и единствената група компании с високо съответствие и изпълнение на стандартите. По-малките банки, въпреки че оперират в същия сектор, в по-малка степен спазват ESG стандартите. Още по-лош резултат показват държавните предприятия, като при тях в голяма степен отчитането е формално и далеч от съдържателно.
Това са сред основните изводи от доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика.
Проучването е изготвено от екип на центъра, Българската фондова борса (БФБ), както и консултанти в лицето на проф. д-р ик.н. Виржиния Желязкова, проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Марина Стефанова и др.
Докладът обхваща 214 български дружества, включително банки, държавни предприятия, публични дружества и енергийни компании.
Топ пет на банките в България демонстрира пълно съответствие с регулаторните изисквания (100%) и по-високи стойности по ESG показателите: 90% за управление на околната среда, 83,3% за корпоративно управление, 75% за социална отговорност. При втората група тези стойности са, съответно, 49%, 60% и 46,7%.
В контекста на климатичните рискове топ пет на банките отчитат 80% оповестяване спрямо едва 20% при по-малките институции. Само 26,7% от всички банки имат план за управление на отпадъците, 33% - данни за енергия от възобновяеми източници, и около 40% - за емисии по Обхвати 1 и 2.
Средното изпълнение на нефинансовите изисквания от държавните предприятия е 57%, според данните от доклада. Отличава се енергийният сектор със 79%.
Формалното изпълнение на изискванията за оповестяване (81%) значително надвишава съдържателното (61%), което говори за дефицит в дълбочината и качеството на оповестяването. Социалната отчетност е сравнително развита - 87% от предприятията покриват трудови и човешки ресурси, с водещи нива при тези от сектора на енергетиката (100%) и болниците (95%).
От 77 публични дружества, обхванати от проучването, 90% отчитат наличие на вътрешен контрол, но само 23% имат политика за устойчиви рискове, а 17% - система за управление. Екологичната отчетност показва, че 68% отчитат климатични рискове, но едва 49% имат конкретни екологични цели.
Отделно само 16% от публичните компании докладват емисии (28% сред нормативно отчитащите, 8% - доброволно). Използването на възобновяема енергия се отчита от 13% от дружествата. Корпоративното управление е на високо ниво - 100% с приет кодекс, но антикорупционните практики са слабо представени (5%).
От 96 проучени енергийни дружества само 54% имат правила за докладване, а 40% интегрират устойчивостта в бизнес моделите си. Едва 7% отчитат емисии по Обхвати 1 и 2, и само 2% - по Обхват 3. Данни за използване на възобновяема енергия предоставят едва 8%.
При нормативно оповестяващите се наблюдава по-висока отчетност - 61% прилагат кодекс за корпоративно управление срещу 23% сред доброволно оповестяващите. Системи за управление на риска имат 17%, а политики за устойчив риск - само 6%.
Какви са последните промени в европейските регулации относно отчитането на устойчивостта и въздействието на бизнеса върху обществото? Какво означава това за компаниите в България? Каква е стойността на устойчивостта за клиентите, партньорите и инвеститорите и какво очакват те от компаниите? Тези и още полезни теми ще се обсъждат по време на мастърклас "ESG промяната: Отложената директива за корпоративно отчитане на устойчивостта и новите реалности за бизнеса". Вижте повече за обучението и условията за регистрация на сайта му!
